Кратки разкази от Италия- I част

Как едно провалено, почти в последният момент пътуване до Чехия, ме отведе в красива Италия. Чехия и по точно Прага е моята дестинация мечта. След няколко неуспешни опита да отида до там, през Декември 2024 год. видях идеалната възможност. И се почнаха, едни планове, резервации и дори избор на багаж, за пътешествие, което трябваше да се случи в началото на Май 2025 год. Но, както всичко си се нареждаше по начина по който исках и си го представях-Съдбата реши друго. В края на Април нещата рязко се промениха и пътуването ми беше отменено. И така потеглих към Италия.

Страна, за която съм слушала, чела, страна чиито език съм учила някога. Страна, за чиято кухня бях чувала чудеса, а аз като един истински телец обожавам вкусната храна, но някак си не можех да си представя, че парче пица или чиния с паста, могат да бъдат толкова УАУ, колкото са ми ги описвали – е многооо сгреших, но за храната и виното(те си вървят задено) ще разкажа по-късно.

И така Италия-дом на красиви планини, невероятни плажове, активни вулкани и чувствена музика. И не само-тя е мечта, спокойствие, атмосфера, уют. Тя носи някаква странна душевна топлина, която остава завинаги в сърцето ти. Това усещане се засили още повече в мен, преминавайки през района на Тоскана. Безкрайни полета с лозя, красиво подредени кипариси, малки и спретнати къщи. Минах от там, за да стигна до мястото, което първо ми изниква в съзнанието, когато някой спомене Италия. Наклонената кула в Пиза.

Но каква е нейната история и защо е така. Тя е част от комплекс, който включва четири сгради, Катедралата „Успение Богородично“, Баптистерията-кръгла сграда с червен купол, Наклонената кула и гробището „Кампо Санто“. Мястото на което се намират се нарича Площад на Чудесата. От 1987год. площадът е включен в културното наследство на ЮНЕСКО.

През средните векове, когато р. Арно е достигала до Тиренско море, град Пиза е бил пристанище и основен администратиевн център. От там тръгват търговски кораби, за Сардиния, Балеарските острови и Корсика. Празникът на Пиза е на 17.06., когато се провеждат много тържества и регата по р. Арно. Средновековието е и времето по което започва строежа на наклонената кула. Висока е почти 56 метра и теглото й е 14 500 тона. Кулата е строена почти два века с прекъсване от 90 години. Точно след това прекъсване е започнала да се накланя. През 2007год. специалисти по земна механика успяват да намалят отклонението при върха с 45см. Самата кула представлява камбанария. Отворена е за посетители и изкачвайки се по има-няма 300 стъпала може да се насладите, на прекрасна гледка от нея. Подгответе се за чакане, защото опшката от желаещи да е доста голяма. Има легенда, че Галилео Галилей е пускал топки от нея от един и същи материал, но с различна маси, за да докаже, че скоростта на падането им не зависи от тяхната маса, но доколкото разбрах това е е само легенда и няма доказателства, че е истина.

Не зная дали, ако не беше наклонена щеше да привлича хиляди туристи, но със сигурност зная, че не съжелявам, че я видях. Когато човек застане до тези сгради се чувства толкова малък. Внушителните им размери и красивита архитектура те пренасят в едно друго време. Можех с часове да стоя на огромната зелена поляна до тях и се наслаждавам на величието им. Да стоя там и да се потопя в иторията на едни отминали векове. Векове на битки, откриватели, велики империи, векове които са ни дали и продължават да ни много. Векове в който са живели наследниците на една от най-могъщите фамилии в Италия-Медичите, но за тях ще ви разкажа в някоя от следващите части, когато ви заведа във Флоренция.