Малта-Синята лагуна и Рамла Бей

……Тръгнах си оттам с усещането, че оставям зад гърба си не просто крепост, а живо същество, което диша и с нетърпение очаква всеки свой гост. И въпреки че това беше само началото на моето приключение, наречено Малта, част от мен сякаш остана там – между каменните стени и историите, които вятърът разказваше…

Така завърших разказа си за Цитаделата Виктория на остров Гозо. А тя беше само началото на това, което ме очакваше в Малта.

Предстоеше ми да видя едно от най-красивите лица на острова – кътче, което не можеш да опишеш с крепостни стени, а с цвят, светлина, горещ пясък и безкрайно синьо. Това беше плажът Рамла Бей – красив, спокоен и заобиколен от невероятни гледки, които ще останат в съзнанието ми завинаги. Пътят от Цитаделата до този плаж е около 20 минути с кола. Още с пристигането ме посрещна онзи покой, който не можеш да обясниш, а просто усещаш. Нямаше ги огромните бетонни хотели, нямаше търговци, които да тичат след теб, за да ти продадат нещо. На самият паркинг имаше едно заведение от което можеш да си купиш нещо, за хапване или питие или пък да си наемеш чадър и шезлонг, безплатни душове и тоалетна и толкова. Точно в тази простота беше и магията на това място. Стъпвайки на пясъка пред мен имаше само синьо море, прегърнато от красиви хълмове, които сякаш го пазеха от човешката суета. Освен със своя червеникаво-златист пясък, този плаж е известен и с пещерата Калипсо. Според легендата, точно там нимфата Калипсо е пленила Одисей със своята красота и обещанията си за безсмъртие.

Аз съм човек, който много обича пещерите, и колкото и да исках да стигна до тази, камъните бяха на друго мнение. Пътеката, по която поех, се оказа доста стръмна, а към края – хлъзгава, камениста и покрита с нещо, което може би беше варовик… а може би не 😊 Това бяха основните причини да не успея да се изкача дотам. В никакъв случай не ми попречи това , че бях с джапанки, подходящи предимно за плаж, и с рокля, която изобщо не беше създадена за катерене по камъни. Не питайте как слязох надолу😊 Обикновено не се отказвам, когато се катеря някъде и винаги допълзявам макар и лазейки до някой връх, но тук се предадох реших че няма да е много добре ако се пребия без да съм видяла почти нищо от Малта. Е не стигнах до пещерата, но ще помня винаги красивите гледки, които видях от високо.

Тръгнах си от там с намерението ако имам възможност пак да посетя този рай да намеря правилната пътека до Калипсо, сигурна бях че има такава.

Следващата ми спирка беше пълната противоположност на това спокойно място, именно Синята лагуна.

В никакъв случай не отстъпваше по красота, но спокойствието там определено липсваше. До нея ни отведе малка лодка, която хванахме в района около селото на Попай (ще стигна и до него 😊). За точното място ще разкажа по-подробно в частта с трансферите и цените. Но още щом се приближихме, разбрах защо това място е толкова прочуто – водата беше в онзи нереално красив тюркоазен цвят, който изглежда сякаш някой е прекалил с филтрите, а всъщност е напълно истински. Само че тук спокойствие нямаше – лагуната беше пълна с хора, а непрекъснато прииждаха нови и нови лодки. Чуваше се глъч от всякъде. Тези които бяха пристигнали в ранните часове вече се бяха настанили на съвсем малката плажна ивица, за всички останали имаше място нагоре по хълма, което ставаше все по-малко с всяка следваща лодка, която акостираше. А всъщност какви тайни крие тя?

Синята лагуна се намира край малкия остров Комино между Малта и Гозо, през вековете е била почти необитаема и често е служила за убежище на пирати заради множеството си пещери и скрити заливи. Рицарите от Ордена на Свети Йоан също са я използвали, като ловно стопанство за диви зайци и глигани. Самата лагуна и островът служили и като строго място за заточение на провинили се рицари. Днес е атракция посещавана от хиляди туристи. Да красива е и то много, но лично на мен ми беше прекалено пренаселена. И въпреки това съм щастлива и благодарна, че имах възможността да я посетя. Въпреки тълпите тя определено си заслужаваше.

Понякога най-красивите места не са онези, в които оставаш най-дълго, а онези, които просто те карат да спреш за миг и да се възхитиш. Така беше и с място – шумно, оживено и препълнено, но въпреки всичко запомнящо се с онзи цвят на водата, който остава в съзнанието дълго след като си си тръгнал.