Мдина

…Понякога най-красивите места не са онези, в които оставаш най-дълго, а онези, които просто те карат да спреш за миг и да се възхитиш… Мдина беше точно такова място. Тесни и криволичещи каменни улици и въпреки че бяха пълни с хора, носеха едно усещане за спокойствие. Всяка една улица водеше до някъде и в същото време нямаше нужда да следвам определена посока, беше достатъчно просто да вървя.

Каменните стени от двете ми страни, пазеха истории и тайни които не бързаха да разказват. Местните наричат Мдина тихият град. И има защо, макар около мен да минаваха много туристи, там някъде в ъглите на тесните улички, в затворените кокетни прозорци и в тежките врати, тишината просто търпеливо „наблюдаваше“ туристите.  

Накратко за историята на Мдина. Мдина е старата столица на Малта. Градът е разположен на върха на хълм в централната част на малтийския остров. Мястото е било населено още от праисторически времена.  Около VIII в. пр. Хр.  тук финикийците основават селище наречено Ann. След това римляните град който наричат Melite. Той става важен административен център на острова. Името Мдина, градът получава по време на арабският период, когато градът е преустроен и укрепен. Това е периода в който той придобива сегашния си вид. През средновековието е столица на Малта и се превръща в дом на благороднически фамилии, духовници и управници. Днес градът има около 300 жители.  

Малта е малък остров, така че където и да сте отседнали, спокойно можете да стигнете до Мдина по няколко начина — с автобус, такси или кола под наем. Автобусната спирка се намира непосредствено до съседното селище Рабат, което е само на 2–3 минути пеша от главната порта на Мдина. Ние се придвижвахме с такси Bolt. Още при пристигането ни на летището ни предупредиха да не използваме белите таксита, които ще виждате навсякъде, защото пътуването с тях може да излезе доста скъпо. Градът не е голям и за около 2-3 часа може да се разгледа съвсем спокойно и без да се бърза. Има и заведения в които може да хапнете. В Мдина се влиза през главната порта и достъпът е свободен. Няма входна такса.

Именно тази порта, за мен беше като пътуване във времето. В момента в който я преминах и попаднах в друг свят. Съвременният живот в Малта остана някъде зад дебелите каменни стени. Вървях бавно, спирах често и почти на всяка крачка имаше нещо, което си заслужаваше. Стара врата с тежка метална ключалка, която винаги изобразява нещо и ме кара да се чудя каква ли тайна пази(обожавам стари ключалки😊), цветни каменни балкони, цветя пред домовете или просто тишината между къщите. Всичко това правеше разходката още по-красива.

Може би заради това Мдина ми хареса толкова, защото не се опитваше да впечатлява със суетата на модерния свят. Тиха, каменна и вечна. Сякаш беше замръзнала във времето, но не по студен и недостъпен начин, а като спомен който някой е запазил с много внимание и търпение. Когато минах отново през каменната порта, за да си тръгна усетих, че зад себе си оставям толкова много история, която не успях да науча и толкова много тайни, които може би градът ще ми разкрие ако някога имам щастието да го посетя пак. И докато Мдина оставаше зад мен, тиха, каменна и почти нереална  само няколко минути по-късно пред мен започваше Рабат. Толкова близо, а с толкова различно усещане. Но за него ще ви разкажа следващия път😊