Обичам всеки сезон, но есента, за мен един от най-красивите. Дърветата се превръщат в разноцветни картини и всичко около нас започва да се променя и да се готви, за идващата зима. Навън става по-студено и вече не се усеща мириса на липите и цъфналите кестени, за тези които живеем далеч от морето вече го няма и аромата на солена вода. Природата бавно се готви, за новата си премяна. Не зная как е в другите страни, но тук в България есента мирише на печени чушки и на домашно приготвена зимнина, а някъде и на печена тиква. Има едно място на което толкова обичат тиква, че са я превърнали в свой символ. Не само символ, те я празнуват. Превърнали са града си в столица на тиквата. Хайде с мен в Севлиево. Севлиево се намира в област Габрово-Централна България. Град с древни история, архитектурни паметници, родно място на ред известни личности. Една от който е Мара Белчева-поетеса и спътница в живота на Пенчо Славейков. Тяхната любов е увековечена на пейка в центъра на града.

Всяка есен през Октомври (ако не греша) в Севлиево се провежда – Празник на тиквата. От няколко години искам да го посетя, но явно сега дойде този момент. Бях чувала доста хубави разкази, за този празник и нямах търпение да разбера истина ли са и да опитам вкусотиите, които участниците бяха приготвили. Е всичко, което бях чувала е истина та даже и надмина очакванията ми. Въпреки променливото и от време на време дъждовно време се насладих на богата програма, която организаторите бяха подготвили и на вкусните ястия. Предлагаха се всякакви гозби от тиква-тиквеник, канелени ролца с тиква, рачел, тиквена торта, бонбони и още и още…., кое от кое по-вкусно. Имаше доста производители, които предлагаха мед, мармалад и дори жив шоколад. Имаше от всичко, за всеки. В никакъв случай няма да пропусна и красивата украса, която беше навсякъде и създаваше още по-хубаво чувство.

И понеже не всичко е храна не пропуснах да посетя и Музея на тиквата и домът в който се пази историята на града- Исторически музей – Севлиево. Той е част от стоте национални исторически обекта на БТС и е под номер 20А. Ако минавате от там не пропускайте да го посетите и да се насладите на богатата история на Севлиево. И не само. Севлиево е чудесно място на което бих се върнала отново, защото има какво да предложи не само на Празника на тиквата!

….Как едно провалено, почти в последният момент пътуване до Чехия, ме отведе в красива Италия…. Тя носи някаква странна душевна топлина, която остава завинаги в сърцето ти. Това усещане се засили още повече в мен, преминавайки през района на Тоскана.     

Безкрайни полета с лозя, красиво подредени кипариси, малки и спретнати къщи – това е Тоскана. Когато видя толкова зелени и тучни ливади, винаги си представям коне. Свободни препускащи в безкрая. Конят е част от културата на много народи, конят има и специално място в сърцето на жителите на един от градовета, в които ще отидем днес-Сиена.  

Ако обичате тесни улички, готическа ахитектура и прекрасни гледки,посетете Сиена. Според легендата основателите на града са Аский и Сений, синове на Рем, който заедно с брат си Ромул основават Рим. Символ на града е сиенската вълчица.Разположен е върху хълмиста местност на 80км. от Флоренция.  Едно от най-известните места там е огромният  площад с форма на раковина-Piazza del Campo. Точно на него се провежда  най-чаканото събитие от местните. Palio di Siena-конно състезание, на което може да присъствате два пъти  в годината  на 02.06 и на 16.08 и въпреки че продължава около минута в подготовката му се включват всички жители. Броят на ездачите в него е 10 те са избрани между 17 контради-така се наричат кварталите в града. Победителят определя, коя контрада ще бъде първа през следващата година.  Това градче, въпреки че е малко, може да предложи много. Красиви катедрали, музеи, кокетни заведения и разбира се Chianti (Кианти)-италианско червено сухо вино. Въпреки, че не разбирам от вина трябваше да го опитам, определено си заслужаваше. Вкуса му ускори още повече, влюбването ми в Италия.

Ако имам възможност да го посетя пак бих си отделила поне два-три дни. Да се разходя из него и да се изгубя в него. Бих си поговорила с местните, за да чуя разказите им и легендите им. Ще го изучавам рано сутрин, докато повечето хора спят, за мога да видя стените на тези сгради огряти от първите лъчи на слънцето. Всяка къща тук и всяко камъче имат собствена история, не случайно историческият център на града е обявен за обект от Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Радвайки се на красотата там, разбрах че тосканските пейзажи, които съм виждала във филмите са съвсем реални и не могат да се опишат. Трябва да се видят и усетят. И доказателство, за това е и другото място на което ще ви заведа днес-Сан Джиминяно.

Малко преди да замина, за Италия ми препоръчаха да гледам филма „Под небето на Тоскана“. Разказва се за американка, която отива на екскурзия в Италия и си купува стара вила някъде в Тоскана. Точно това исках да направя и аз, когато прекрачих прага на Сан Джиминяно. Отделечавайки се от центъра на това иначе малко градче, и разхождайки се по улички от които се открива гледка, която няма как да опиша с думи, си представях как стоя на някое от малките балкончета на къщите там и посрещам изгрева с чаша хубаво италианско кафе. Този град също е обект от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Бил е място, за отсядане на поклонниците пътуващи към Рим. Както и в други италиански градове през средновековието, тук също, заможните семейства са показвали своите финансови възможности, като са строели кули. Колкото по-висока е кулата, толкова по-богато е семейството. Някога са били 72, днес са останали 14. И ако в Сиена е задължително да се опита червеното вино Кианти, тук трябва да се пробва бялото вино „Веранча ди Сан Джиминяно“ прави се от специален сорт грозде, което се отглежда по хълмовете на града. И да беше само виното. Сан Джиминяно е раят на тосканската кухня и на джелатерията с огромна опашка от желаещи да опитат най-награждавания и вкусен сладолед-джелатерия Дондоли. Опитах го и наистина е много вкусен. Храна, вино, много история и красива природата събрани в едно толкова малко градче.

Малки магазини с усмихнати и гостоприемни продавачи от които няма как да не си купиш нещо малко, за спомен. Това е и мястото от което можеш да си вземеш, паста, сирене, зехтин, вино или колбас директно от производителите. Можеш да седнеш на центъра и докато хапваш вкусния си сладолед да се оставиш магията на всичко, което те заобикаля да те завладее и пренесе поне за няколко минути в средновековието.